Компютър с човешки мозък

Възможността за подобно научно постижение може би е по-близо, отколкото си мислим.

Швейцарски специалисти твърдят, че до 2020 г. е възможно да създадат точно копие на човешкия мозък. Това е същината на проекта Blue Brain, ръководен от известния специалист професор Хенри Маркрам. Екипът е посветил последните няколко години от работата си на изучаване на мозъка на бозайниците - най-сложното нещо във Вселената.

Професор Маркрам обяви преди месец, че има намерение работата на екипа му да доведе до създаване на електронен човешки мозък в рамките на следващото десетилетие.

Ако това е реална възможност, значи сме изправени пред редица етични, философски и други въпроси. Защото изкуственият мозък на практика значи създаване на мислеща машина.

Нещо повече, подобни развития ни връщат към простичкия факт, че въпреки технологичния напредък ние все още знаем много малко за начините, по които работи човешкият мозък.

Ако приемем традиционното дуалистко виждане, според което материя и дух са две отделни неща, това би означавало, че мислеща машина е невъзможна. Въпреки че можем да я построим като физическо копие на човека, тя няма как да има онова, което наричаме „душа".

Съвременните учени обаче не смятат така. Според тях всичките ни чувства - болка, любов, радост, мъка - са просто резултат от милиарди електрически и химични импулси, които сноват между милиардите неврони в мозъците ни. Ако това е така, точното копие на човешки мозък би трябвало да означава и създаване на човешко съзнание. Поне на теория.

Работата по проекти като Blue Brain не цели създаване на андроид като в научнофантастичен филм. Идеята е да се направи компютърен модел на мозък и да се види дали той ще заработи като истински. И въпреки недоверието на много учени, според които човешкият мозък е твърде сложен за копиране, професор Маркрам вярва, че с мощните компютри, с които разполага, има шанс да успее. Т.е., да копира дейността на 100-те милиарда неврони в човешкия мозък.

Какво става в случай на успех? Появяват се редица сложни и непознати досега дилеми. Дали след като имаме мозък, макар и той да е всъщност сложен софтуер, имаме личност? Щом този мозък може да усеща и мисли като човешки, то има ли той права? Изключването му убийство ли е? Ако правим тестове с него, това мъчение ли е? Как би отговорил изкуственият мозък на проблеми, свързани с морал и религия? Дали те ще се появят естествено или трябва да се научат? Все пак не знаем как точно стоят нещата в нашите мозъци и няма как да предвидим всичко, което ще се случи с едно копие.

Разбира се, засега сме далеч от тези въпроси и те са само в полето на възможностите. Не се знае дали копирането на човешкия мозък наистина е възможно, както твърди професор Маркрам. Но със сигурност, ако бъдещето ни включва мислещи машини, то включва и непознати и заплетени нови проблеми.